В отпор на системата:

Интервютата на System of a Down служат сами за доказателство защо групата не дава много такива. Въпреки, че безспорно лосанжелиската група е една от най-креативните в рока, въпросите свързани с музика са най-рядко задавани. Вместо това, вокалът Serj Tankian, китаристът Daron Malakian, басистът Shavo Odadjian и барабанистът John Dolmayan са заливани с въпроси по-подходящи за експерт по CNN.
Трябва да се отбележи, че System of a Down могат да обвиняват единствено себе си за създалото се положение. След стремглавото им изстрелване от ъндърграунд сцената на лос Анжелис в средата на 90-те групата се превърна в говорител по някой от най-наболелите въпроси, което ги постави под обстрела на Демократи и Републиканци. Още повече, че членовете на групата са достатъчно информирани и интелигентни, за защитават мнението си. Например, когато Odadjian e запитан за войната, която Америка води срещу наркотиците и за която става въпрос в песента “Prison Song”, от дебютния им албум от 2001 Toxicity, той започва да изброява случаи, в които DEA (Drug Enforcement Administration – Федералната агенция за регулиране на производството, разпространението, съхранението и продажбата на наблюдавани субстанции за възможна злоупотреба)преследват всичко от бизнес мейл поръчки за бонг, до доставчиците на медицинска марихуана. “И какво всъщност решават всичките тези арести и съдебни дела?” пита басиста от LA, където в момента снима филм за втория албум на System тази година Hypnotize. “Помислете си за всичките усилия, пари на данъкоплатци и работа, необходими за преследването на невинни хора и легитимния им законен бизнес. Не решават нищо – появяват все нови и нови фирми, които се занимават с това. Всичкото това време и пари можеха да бъдат насочени върху въпроси като външната политика – неща, които са наистина важни и биха допринесли за намаляването на тероризма”
За добиване на по-добра представа за мястото на System of a Down във войната на Америка срещу тероризма, особено срещу настоящата самоубийствена мисия, а именно Ирак – чуйте “B.Y.O.B.” от наскоро излезлия албум на групата Mezmerize. С комбинация от брутална метал китара и апокалиптичен бас и барабани, Tankian беснее гневно срещу несправедливостта на военната машина “Why don’t presidents fight the war?/Why do they always send the poor?”. Odadjian би могъл лесно да премине и към тази тема, но се чуди кое му дава правото “Ние сме музиканти” – казва той просто “ И въпреки това ни задават повече политически, отколкото музикални въпроси, което ми дотяга” Басистът има право да бъде отегчен. За всичко, което System of a Down имат да кажат това е най безупречната смесица от чист хардкор, режещ метал, цигански фолк и оперен рок, който е своеобразна визитна картичка на групата. След като светкавично се изстреля в Топ 10 класациите Mezmerize е истински разбиващ албум. С продуценството на Malakian и Rick Rubin дискът на SOAD извежда на преден план шума с бясна и жестоко оригинална свирепост.
Хапливият траш в “B.Y.O.B” представя Tankian в ролята на Enrico Caruso пеещ Freddie Mercury, “Cigaro” е отчасти дет-метъл, отчасти като арт проект на Mothers of Invention, а “Radio/Video” отдава дължимото на Арменските корени на бандата с летящите фолк припеви, носещи духа на Echmiadzin. И най- накрая, силата на диска е неотслабващата му странност. “This Cocaine Makes Me Feel Like I’m on This Song” Tankian преминава от гъргорене като при обсебване от демон до фалцетен писък. The thunder-gallop metal of В текста на “Revenga”, податлив на свободни асоциации има щипка извратена несериозност, като например “Bleeding in a sink/Trampling a shrink” а “Violent Pornography” е бомбастична проповед за промиването а мозъци извършвано от медиите, с електрошокови китари и “наказващи” барабани. Не всичко, обаче е разпенена лудост. В “Sad Statue” се съдържат равни дози хардкор и омайващи акустични пасажи. “Question!” е почти интроспективно размишление върху смъртта и умирането. Колкото и да е иронично, най-добрият момент в Mezmerize е най-спокойната му част – погребално-величествената последна песен “Lost in Hollywood” осъвременен вариант на Guns N’ Roses’ “Welcome to the Jungle”
Както е добре известно на феновете, Mezmerize е само първата половина на албум, който ще бъде издаден на 2 части. Всичко, което Odadjian казва за Hypnotize, който ще завърши цикъла по-късно тази есен е да очакваме неочакваното. Стратегията на двойния диск е всяка песен да намери своята публика.
“Мислете за песните като за хора”казва Odadjian. “Ако срещнете 12 душии наведнъж, ще ги запомните по-добре отколкото ако срещнете 30” Песните ни са като деца и не искахме хората да пропуснат някои от тях като ги издадем всички наведнъж”
Ако предишните албуми като Toxicity и System of a Down утвърждават групата като една от най-популярните в съвременния метъл, то тогава Mezmerize официално доказва, че SOAD са надраснали и надхвърлили сцената, на която се подвизават.
“Когато подписахме първия си договор и издадохме първия си албум хората ни поставиха в нео-метъл категорията, която беше големия хит по това време” казва Odadjian. “Имаше Limp Bizkit, Korn, Disturbed, и всички подобни банди”. Това, което харесвам в Mezmerize е че не ню-метъл албум и не е и хеви-метъл албум. Никога не съм искал да бъда в хеви-метъл група Мисля, че една група трябва да се развива вместо да издава един и същи албум отново и отново, защото в обратен случай, рано или късно на хората ще им писне от теб. Не искам да споменавам имена, но някои от групите, които бяха на върха, когато ние започвахме и събираха по 20 000 души на концерт, сега им е трудно да напълнят и зала с 4 000 места”.
От друга страна System of a Down никога не са били по-популярни. Хубавото при Odadjian и другите от групата е, че през целия си път към върха отказват да правят компромиси. Например, издателската компания на групата искат Hypnotize and Mezmerize, които са записани по едно и също време, да излязат заедно. SOAD отказват да променят решението си.
“Има си причина, че не подписахме договор през първите 3 или 4 години” казва басиста “ Имаше компании, които ни предлагаха договори още първата година, когато създадохме групата, но ние се бояхме, че ще почнат “Хайде да променим това и онова” Имаше компании, които ни казваха да изгоним вокала си. Понякога си мисля –“Представете си, ако го бяме направили – какъв срам!”
Днес, Odadjian не съжалява за нищо, а има много, с което да се гордее. Това, от което е доволен най- вече е, че песните на групата имат достатъчно агресия за пого и все пак достатъчна музикална експерименталност, за тези, които търсят нещо повече. Той избухва в смях цитирайки “Needles” от албума Toxicity “My mom is an old-school Armenian mom, and yet she’ll walk around singing, ‘Pull the tapeworm out of your ass’. “Тя не само би го изпяла, но би го изпяла с гордост. На нашите концерти идват всички – от 13 годишни деца на които им харесва маниакалната лудост на песните ни, до 50 годишни мъже и жени, които поклащат глави и да – тогава разбираш, че правиш яка музика”

 



 

Links